В атриума на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – София-град се откри пътуващата изложба „Нищо страшно – дислексия!“ , която не просто представя изкуство, а разказва истории. Истории за приемане, преодоляване и човечност.
Авторът на експозицията „Нищо страшно — дислексия!“ е Александра Чолакова – художник, арт терапевт и специален педагог, посветил живота си на децата със специални образователни потребности. Изложбата откри директорът на РЦПППО – София доц. Калоян Дамянов, като изрази своето разбиране за лечебната и претворяваща живота функция на изкуството. Обърна се към авторката на изложбата с топли думи на приветствие и желание посланието на експозицията да стигне до широк кръг специалисти посещаващи центъра.
„Изкуството е мост между световете“
– Александра, как бихте се представили на читателите ни?
Казвам се Александра Чолакова и в момента работя като учител на деца с умствена изостаналост в Център за специална образователна подкрепа в гр. Варна. Дълги години съм била част от социалната сфера и именно там разбрах колко важно е изкуството като форма на изразяване и терапия. Разработих и приложих програмата по арт- и трудотерапия за Сдружението за подкрепа на лица с умствени затруднения във Варна.
Имам голям афинитет към приложните изкуства – завършила съм „Скулптура“ и „Дърворезба“. За мен изкуството винаги е било начин да се свържа с хората – особено с онези, които имат нужда да бъдат чути, дори когато думите им се губят.
„Изложбата е път – от трудностите към промяната“
– Разкажете ни повече за изложбата и нейното социално послание.
Изложбата е изградена изцяло от мои творби и лични разсъждения – плод на срещите ми с децата, семействата им и институционалните предизвикателства. Всяка творба е символ на стъпка по този път – пътят, който ни доведе до реална промяна.
В нашия град постигнахме нещо важно – въвеждането на подпомагащи технологии в часовете за деца с дислексия. Общинските съветници от ПП „Възраждане“ внесоха предложение община Варна за закупи и разпредели сред нуждаещите се деца скенер-четци, които помагат на учениците да четат и разбират по-лесно учебния материал. За втора поредна година програмата е одобрена от общинския бюджет. Благодарение на подкрепата на народния представител Коста Стоянов успяхме да допринесем за промяна в Наредбата за приобщаващо образование – вече е официално позволено тези технологии да се използват в час. Това е голяма крачка напред! Освен това министерството на образованието включи възможност за закупуване на асистиращи технологии чрез Националната програма за информационни и комуникационни технологии, за кандидатстването към която тече срок до 31.10.2025г. Всяко училище може да се възползва.
„Преодолимостта на трудностите е нашата обща мисия“
– Колко време Ви отне да създадете експонатите и как беше приета изложбата?
Около шест месеца. Това, което виждате сега, е само част от цялостния проект. Идеята беше изложбата да има позитивно послание. Да не се фокусира само върху трудностите, а да покаже, че препятствията могат да бъдат преодолени, когато обществото е по-възприемащо и подкрепящо. Това е и основната ѝ мисия – да ни накара да се замислим за психоемоционалната тежест, която носят децата със специални образователни потребности и техните родители, когато подкрепата е „на парче“. Нужно е системно, човешко отношение.
С помощта на д-р Полина Костадинова – сътрудник на народния представител Коста Стоянов, на общинските съветници Юлиян Губатов, Диан Атанасов, на Сдружение „Дари усмивка“ и народните представители Ангел Янчев и Ивайло Папов – посланието достигна Народното събрание, и Министерството на образованието и местната власт. Предстои планиране на следващата спирка от изложбата – за сега ще е изненада!
„Учителката“ – творбата, която поглежда различието в очите
– Имате ли любима творба в изложбата?
Всяка нова творба поражда различни емоции. Изкуството е своеобразен диалог – с материала, с идеята, с обществото. Но да, имам една специална – „Учителката“. Тя ме вълнува най-много. На пръв поглед изглежда строга, дори взискателна, но именно в това е смисълът ѝ – да ни накара да се замислим. Аз винаги съм мечтала да срещам в учителите повече разбиране и емпатия към децата с различия. „Учителката“ е покана да погледнем от друг ъгъл, да осъзнаем, че различното не е заплаха – то е възможност да бъдем по-човечни.
Финален щрих Изложбата „Нищо страшно — дислексия!“ не е просто арт проект. Тя е акт на промяна – емоционален, социален и човешки. Тя е носител на идеи за облекчаване на децата с дислексия, дисграфия и дискалкулия и други нарушения на способността за учене чрез законови промени. Чрез нея Александра Чолакова и екипа, който я подкрепя, показват, че изкуството може д
