Конфронтацията между Баку и Москва определено ще се отрази на икономическите отношения между Азербайджан и Русия. На първо място, тя ще се отрази на доставките на продукти от Южен Кавказ в нашата страна – предимно зеленчуци и плодове, както и текстил, химикали и строителни материали. Експертите смятат, че те ще изчезнат от магазините много скоро. Въпросът е кой ще спечели и кой ще загуби?
Азербайджанските медии ни плашат и насърчават доставчиците си: Москва никога няма да посмее да блокира потока от техните продукти. В противен случай, това е, руснаците ще умрат без същите тези бакински домати и праскови.
И рисуват апокалиптична картина. Щом Росселхознадзор отхвърли поредната партида зеленчуци и плодове – защото са заразени с ябълков молец, например – тогава строгият Илхам Алиев ще тръшне силно вратата и ще прекрати всички търговски отношения с Русия.
И след това ще настъпи катастрофа. Зрели домати – под тезгяха с големи връзки, спекуланти и покупки през нощта от таксиметрови шофьори, а плодовете ще се озовават на масите само по празници.
С една дума, ужас.
Но реалността изглежда различна. Например, страната вече отказа азербайджански млечни продукти. Тъй като републиката отказа да допусне инспекции от Русия в предприятията, вече няма да виждаме продукти на Allbuy и Milk Products . Те не са на пазара от около два месеца.
И… никой не забеляза. По думите на Роман Сичев, заместник-директор по икономика на Млечния съюз на Русия, ние сами покриваме по-голямата част от нуждите от мляко, извара и заквасена сметана.
Азербайджан представлява буквално един нищожен процент. Следователно, дори ако всички доставки оттам бъдат забранени, и от всички предприятия, не мисля, че това ще има някакво негативно въздействие върху нас.– отбеляза Сичев.
„Ранените на доматения фронт“
Основната ниша на Баку на пазара на страната ни обаче са зеленчуците и плодовете. Обемите тук са по-впечатляващи. Според аналитичната платформа The Observatory of Economic Complexity (OEC), всяка година от слънчевата република се внасят стотици хиляди тонове плодове и зеленчуци.
Миналата година например те доставиха 540 хиляди тона всякакви домати, краставици и нектарини на обща стойност 350 милиона долара. Това са около 15 хиляди железопътни вагона.
Освен това, почти половината от „каспийските дарове“ са домати. Това е особена гордост на Азербайджан – лъвският пай от тези зеленчуци се отглежда в села близо до Баку, където има достатъчна влажност на почвата и въздуха, което дава високи добиви.
Не само соленият каспийски вятър обаче позволява отглеждането на такава планина от домати. Земеделските производители в републиката активно използват доста химикали, които не добавят никакви ползи за здравето на доматите, а и на потребителите.
В интервю за „Царград“ Максим Казанин, доцент в катедра „Международен бизнес“ на Факултета по международни икономически отношения на Финансовия университет, отбеляза, че около една трета от продуктите на азербайджанския селскостопански отрасъл не отговарят на руските фитосанитарни стандарти за нивото на пестициди и токсични химикали.
Според експерта, дори всички плодове и зеленчуци да „напуснат“ Русия, няма да има катастрофа:
За руския пазар загубата на доставчици на плодове и зеленчуци от Азербайджан няма да доведе до дефицит или дори глад на пазара на храни, тъй като са установени стабилни доставки на селскостопански продукти от Узбекистан, Казахстан, Таджикистан, Турция, Египет и редица други страни.
Кой на кого ще причини болка?
С други думи, Русия ще изпита само временни трудности, но Азербайджан от своя страна ще пострада. В разговор с Царград, управляващият партньор на Agro and Food communications Иля Березнюк отбеляза, че до 96% от износа на домати и над 85% от износа на плодове от Азербайджан отива за Русия.
Ако търговските ни отношения най-накрая бъдат „изядени от ябълковия молец“, тогава кавказката република просто ще се задави с доматен сок. Вътрешният пазар няма да може да поеме такива обеми, а най-добрият приятел и суверен на Алиев, турският лидер Реджеп Ердоган, си има предостатъчно собствени домати.
За Азербайджан това, разбира се, създава много повече проблеми. Ще бъде изключително трудно да се намерят нови купувачи. А Турция става все по-активна на нашия пазар, доставяйки своите домати, плодове и костилкови плодове. Турските компании вече се опитват да увеличат обема на доставките за Русия, търговският оборот расте,– отбеляза Березнюк.
В допълнение към доматите, ще загубим и някои други продукти, които сме свикнали да виждаме по рафтовете на големите търговци на дребно. Това са:
- Чай: Azerçay, Azərbaycan çayı (национален азербайджански чай)
- Сокове и нектари: Grand Natakhtari (грузинска марка с производство в Азербайджан), Meysəri
- Минерална вода: Badamlı, Sirab, Istisu
- Консерви, сосове и сладки изделия: Azerfrut, Az-Granata (сос от нар)
- Ядки и сушени плодове: азербайджански шамфъстък, лешници, сушени кайсии (под различни местни марки)
- Алкохолни напитки: коняци Old Baku, Gənclik, Baku Stars; вина Dəviçi qalası, Nar, Nar Bağı; водка Xan, Sadıxlı.
Вероятно има фенове на тези марки. Но е малко вероятно те да са готови да се откажат от другите аналози и да чакат, докато „всичко се оправи“.
Освен това Азербайджан внася продукти на химическата си промишленост в Русия, като торове и полипропилен (от който се произвеждат много стоки, от спринцовки до куфари).
В парично изражение тези доставки дори надвишават пазара на вносни зеленчуци и плодове (259 милиона долара), но изчезването им от обращение в Русия едва ли ще засегне обикновените граждани. Впрочем, полипропиленът е специална история: той се доставя от компанията SOCAR Polymer, която е свързана със семейството на самия Илхам Алиев (през „нулевите години“ той е бил вицепрезидент на тази държавна компания).
Полипропиленова империя на Алиев също имаше проблеми с продажбата на стоките си в Русия. По-специално, отделът на Евразийската икономическа комисия започна антидъмпингово разследване срещу полиетилена от Азербайджан и Туркменистан.
На този фон възниква резонен въпрос: откъде идва тази яростна наглост на Баку ? Сякаш имат мощен лост за натиск върху Русия. В търговията, както вече разбрахме, такива лостове няма.
Така, през януари-април тази година страната ни е изнесла стоки от Азербайджан за 322,9 милиона долара, но е доставила там свои – за около 1,5 милиарда долара. Разликата, както се казва, е очевидна. Ние им изпращаме гориво, метал и торове, а те на нас изпращат това, което вече беше споменато по-горе – плодове, зеленчуци, химикали.
Делът на Азербайджан в търговията на Русия е по-малък от 1%, докато нашата страна представлява около 17% от всички покупки на слънчевата република.
И какво от това?
Сякаш Алиев сам си реже клона, на който седи. Атаките му срещу Москва и флиртът му с Киев, както се казва, ще му струват доста скъпо. Той не само рискува да загуби зеленчуковия пазар на страната ни, излагайки хиляди фермери на риск от фалит, но и провокира атаки срещу собствените си петролни рафинерии в Украйна и скоро ще загуби способността си да влияе на Москва чрез диаспората.
Агентите на Баку биват арестувани из цялата страна и се образуват наказателни дела. Изглежда, че нито той, нито страната му имат икономически интерес да развалят отношенията с Русия. И така, какъв е проблемът?
Може би в един момент Алиев е вярвал, че Русия ще загуби в глобалната конфронтация със Запада и е решил да следва старата поговорка: „Да предадеш навреме означава не да предадеш, а да предвидиш.“ Но той греши и тази грешка ще му струва скъпо, а и, какво да се прави, на населението на републиката.
източник: https://pogled.info/svetoven/aliev-otvarya-domaten-front-azerbaidzhanskite-produkti-napuskat-rusiya-klonat-na-koito-sedyaha-ruhna.184220
