На 8 декември Министерският съвет внесе в Народното събрание проекта за национален
бюджет за 2026 г., който поставя под въпрос последователността на държавната политика
в образованието. Макар приходната рамка за сектора да остава непроменена, разходите
намаляват от 833 млн. евро на 826 млн. евро – сигнал, който контрастира остро с
очакванията на училища, родители и експерти.
Орязано предучилищно и училищно образование
Най-същественото намаление е в областта на всеобхватното, достъпно и качествено
предучилищно и училищно образование – основният стълб на реформите през последните
години. Средствата се свиват с близо 7 млн. евро – от 750 млн. на 743 млн. евро, което
пряко поставя под риск националните програми за равен достъп, квалификация и
приобщаващо образование. Капиталовите разходи – жизнено важни за основните ремонти
и модернизацията на училищната инфраструктура – са орязани с допълнителни 5 млн.
евро. Това означава още една година отлагане за десетки сгради, където условията
продължават да са далеч от стандартите за качествен учебен процес.
Персоналът може да почака
Разходите за персонал също спадат в общата си част, въпреки лекото увеличение при
делегираните бюджети – едва около 1 млн. евро. Така ръстът в училищните
възнаграждения остава символичен на фона на очакванията и нуждите. В тристранната
комисия бяха договорени общо 10 % увеличения за следващата година. Намалени са и
максималните размери на ангажиментите за разходи и новите задължения – с по 5 млн.
евро, което допълнително свива възможността за планиране и развитие на системата.
Парадоксално на общото свиване, трансферът към централния бюджет е увеличен с 10
млн. евро, а средствата за БАН и висшите училища също растат. Макар подкрепата за
науката и университетите да е необходима, несъразмерното им увеличаване спрямо
училищния сектор поражда въпроси за приоритетите. Един от съществените проблеми е
изключително намалената посещаемост на учебните занятия в голям брой университети.
Друг проблем е, че студентите като брой намаляват на фона на демографския срив – за
около 20 години децата в България са намалели на половина. На този фон раздутите
неспецифични специалности в някой провинциални университети будят недоумение.
Администрацията – без реформи и съкращения
Бюджетът на програмата „Администрация“ е намален с около 1 млн. евро, но това свиване
не компенсира ефекта от орязването на ключовите политики в предучилищното и
училищното образование, нито е предвидено съкращение на щата.
Общият извод е тревожен: най-чувствителните сфери, от които зависи обучението,
възпитанието, образованието, приобщаването и равните възможности, поемат най-
големия удар. В момент, в който резултатите от международните изследвания и
националните отчети сочат нужда от инвестиции в националното образование, а не от
икономии, новият бюджет рискува да постави образователната система в застой и да
задълбочи регионалните и социалните различия.
Така въпросът, който стои пред обществото и законодателите, е един: може ли България
да си позволи да спестява от бъдещето на децата си – и ако да, кой ще плати цената на
това решение?
