Независимо от относително по-високите равнища, инфлацията в България остава в рамките на критериите за ценова стабилност, това заяви в интервю за Econostream управителят на Българската народна банка Димитър Радев, който след присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. ще стане член на Управителния съвет на Европейската централна банка.
„Освен това страната функционира в режим на валутен борд, което означава, че паричната политика на практика се импортира от еврозоната. Като централна банка допълнително усилваме трансмисията чрез инструменти като високото изискване за минимални резерви — в момента 12%. За овладяване на инфлацията са нужни също така последователна фискална политика, структурни реформи и силни институции — области, в които е необходим сериозен напредък. С оглед на предстоящото ни присъединяване към еврозоната, фокусът се измества от национални към общоевропейски инструменти, което съответно, ще се отрази и на моята роля“, посочи още Радев.
Смятате ли, че има риск икономическият растеж в еврозоната да се забави допълнително?
Възможността за по-слаб растеж не бива да се подценява, особено в условията на глобална несигурност и нарастващи геополитически напрежения. Един от ключовите фактори е фискалната политика. С постепенното оттегляне на антикризисните мерки от пандемичния период, приоритет трябва да стане възстановяването на фискалните буфери по начин, който подкрепя растежа. Липсата на синхрон с паричната политика или забавянето на нужните фискални корекции може да отслаби доверието на пазарите и да увеличи риска от влошаване на икономическата среда. Картината се усложнява допълнително от необходимостта от по-високи разходи за отбрана, които макар и наложителни, могат да ограничат фискалната маневреност. В този контекст координацията между фискалната и паричната политика е от решаващо значение за макроикономическата стабилност.
източник; https://dariknews.bg/novini/bylgariia/shefyt-na-bnb-za-inflaciiata-parichnata-politika-i-prehoda-kym-evroto-2425239
