ВСИЧКИ ЩЕ БЪДАТ ГОНЕНИ: КАКВО Е ИМАЛ ПРЕДВИД АПОСТОЛ ПАВЕЛ?
Днес, когато в Украйна гонят Църквата – отнемат храмове, хвърлят епископи в затвора, а вярващите се смятат за хора от второ качество, – има смисъл да се замислим: може ли да бъде другояче?
В Украйна вече много години вярващите живеят в реалност, в която преследванията на Църквата, завземането на храмове и тормозът над християните са станали обичайно явление. И затова особено актуални звучат думите на апостол Павел, че „всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени“ (2 Тим. 3:12).
Във Второто послание до Тимотея апостол Павел, намирайки се в Рим, в окови и в очакване на бърза смърт, писал: „Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи” (2 Тим. 4:6). Той също така търпял и много други скърби: „Знаеш това, че ме изоставиха всички от Асия, между които и Фигел и Ермоген” (2 Тим. 1:15); „…страдам дори до окови, като злодеец…“ (2 Тим. 2:9); „Димас ме остави, понеже обикна сегашния свят, и отиде в Солун; Крискент – в Галатия, Тит – в Далмация…” (2 Тим. 4:10); „Александър ковачът много зло ми стори“ (2 Тим. 4:14) и така нататък.
От друга страна, скърби търпял и самият апостол Тимотей: „И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христов“ (2 Тим. 2:3). От това виждаме, че словата „всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени“ са казани от един гонен и страдащ човек на друг такъв гонен и страдащ.
КОИ СА ТЕЗИ, „КОИТО ИСКАТ ДА ЖИВЕЯТ БЛАГОЧЕСТИВО”
Апостол Павел е написал категорично: „Всички“. Не „мнозина“, не „вероятно“, не „при неблагоприятни обстоятелства“, не „понякога“. Не! Гонени ще бъдат всички, които вървят след Христос. При това не е казал: „всички, които живеят благочестиво“, а „които искат да живеят благочестиво“. Още от самия момент, в който човек взема решение да се отвърне от греха и да следва Христос, той започва да търпи гонения.
За това говори и Ветхият Завет: „Синко, кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение” (Сир. 2:1). Именно този повратен момент се нарича покаяние в изконния смисъл на думата. На гръцки метанойа (μετάνοια) означава фундаментално изменение на ума или мирогледа. От този момент нататък всеки християнин ще бъде гонен.
Но за да бъдеш гонен, не е достатъчно просто „да живееш благочестиво“, а „в Христа Иисуса“. Малко е да бъдеш просто „добър човек“. Благочестивият живот в Христа не е добропорядъчност или нравствено поведение. Това е следване на Христос, където и да отиде Той. А пътят на Христос е пътят към Голгота. Този свят, който „лежи в злото” (1 Ин. 5:19), може да приеме нравствеността, но не може да приеме Христовия кръст, „който за иудеи е съблазън, а за елини – безумство“ (1 Кор. 1:23). И разбира се, това е (православната бел. прев.) вяра в Христа: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“ (Мат. 16:16).
КОИ СА ГОНИТЕЛИТЕ?
Гонителите могат условно да се разделят на три категории:
1. външни гонители спрямо Църквата;
2. вътрешни гонители спрямо Църквата;
3. вътрешни гонители спрямо човека.
Към първата категория спадат откритите гонители на Църквата, започвайки от император Нерон до наши дни. Тези дейци са се стремели да унищожат Църквата физически, да принудят християните да се отрекат от вярата си под заплаха от смърт, изгнание, лишаване от имущество и така нататък. Това са най-примитивните и лесно откриваеми гонители, макар понякога да са и най-жестоките. Към тази категория спадат също общественото мнение, държавната идеология (комунизма бел. прев.) и така нататък. Това са подигравки, клевети, неразбиране, фалшиви стереотипи.
Под втората категория се разбират тези, които формално принадлежат към Църквата, понякога дори заемат ръководни постове в нея, но въпреки това враждуват против онези, които живеят благочестиво в Христа. За такива апостол Павел пише: „наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли“ (2 Тим. 3:5). Това са тези, които повече от Христос са възлюбили славата, богатството, наслажденията. Също така външно благочестивите аскети, като фарисеите, които и постели, и се молели, но според думите на Христа „са оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра“ (Мат. 23:23). Това са също различните еретици, лъжеучители и младостарци.
Най-опасната категория, третата, са собствените човешки страсти, ветхият ни човек, който в Писанието се нарича още „плът“: „Защото плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта; те се противят един другиму…” (Гал. 5:17). По-нататък апостолът изброява какво има предвид под словото „плът“: „Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие” (Гал. 5:19–21).
ЗАЩО ГОНЕНИЯТА СА НЕИЗБЕЖНИ?
Отговорът трябва да се търси в самото начало на книга Битие, където се разказва за последствията от грехопадението на човека. Когато Бог произнася присъдата над змията, Той казва следните думи: „и ще всея вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе…“ (Бит. 3:15). Под „семето на жената“ тук се разбира Спасителят на света Иисус Христос (защото Той се ражда без мъж от Пресвета Богородица бел. прев.), както и всички Негови последователи. Между тях и древния изкусител винаги има вражда.
Апостол Иоан Богослов пише: „Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си” (1 Ин. 3:10). С други думи, ако човек няма любов, той ще бъде гонител на ближния си. И по-нататък Иоан обяснява: „Защото такова е благовестието, което чухте изпърво, – да любим един другиго, не както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. А защо го уби? Затова, че неговите дела бяха лоши, а братовите му – праведни” (1 Ин. 3:11–12). От това разбираме, че този, който върши зли дела, не може спокойно да живее до онзи, който върши добри дела. Той непременно ще стане негов гонител.
НАИСТИНА ЛИ ВСИЧКО Е ТОЛКОВА МРАЧНО?
Не. Напротив. Един от парадоксите на християнството е, че последователите на Христа ще се радват и веселят заради гоненията, а не ще се отчайват. В Проповедта на планината Христос казва: „Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас” (Мат. 5:11–12).
Наградата ще бъде по-късно, в царството небесно, но Христос призовава да се радваме още сега.
Същата мисъл повтаря и апостол Иаков: „Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения…” (Иак. 1:2). За тази радост писал на Тимотей и апостол Павел: „Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи. С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване” (2 Тим. 4:6–8).
Конкретно да се опише в какво се състои тази радост е невъзможно. Тя може да бъде почувствана само от онзи, който реши „да живее благочестиво в Христа Иисуса“.
***
Автор: Кирил Александров
7 декември 2025 г.
Източник:
