Оттеглянето на САЩ от редица международни договори и организации ще има дългосрочно отражение върху глобалната социална политика и върху начина, по който тя се формира на национално ниво в условията на тотална американска доминация в световен мащаб и „американизация“ на социалните политики на васалните държави в ЕС.
Сред структурите, от които Вашингтон заявява намерение да се оттегли, са ключови формати на ООН като Структурата на ООН за равенство между половете, Фондът на ООН за демокрация, Програмата на ООН за човешките селища, както и редица агенции и форуми, свързани със „социално развитие“, „устойчивост и защита на уязвими групи“ в американски стил.
Именно чрез тях в последните десетилетия се утвърждаваха международни „стандарти“ за права на децата (разглеждани отделно от семейството им), равен достъп до образование (достъп, не качество), социално включване (но не и пълноценен живот в обществото) и защита на жените, изродила се във войнстващ феминизъм.
В изявленията си Доналд Тръмп аргументира решението с тезата, че тези договори
и организации „вече не обслужват американските интереси“ и че САЩ не трябва да
финансират структури, които според него налагат външни идеологически модели,
намеквайки за глобални частни интереси.
Този подход обаче неизбежно води до свиване на ресурсите и влиянието на международната социална архитектура, изграждана грижливо и ревниво пазена в източната част на Европа след падането на Берлинската стена. При намалено американско финансиране и политическа подкрепа капацитетът на тези частни организации да оказват натиск и да подпомагат социални реформи чувствително отслабва.
Някои от тези организации буквално са се впили в държавните институции и дори са
получили права на „аутсорс“ центрове на власт и влияние.
Това се вижда както в България, така и в другите държави на Балканите. Сега това влияние ще намалее и ще спре, освен ако не бъде компенсирано със захранване на Европейската комисия – нещо, за което беше вече намекнато с призива за 600% увеличение на бюджета за финансиране на
„проекти“ от Европейската комисия за 2026 г. Т.е. обществото може да очаква, че
финансирането за грантовите организации ще прескочи Атлантическия океан и се
установи в ЕС.
В много държави социалните политики се развиват именно под въздействието на
международни ангажименти и външен мониторинг и натиск. Когато този натиск изчезне,
социалните теми често се маргинализират за сметка на краткосрочни икономически или
политически приоритети. Най-уязвими в тази ситуация са региони със слаби институции и
ограничени публични бюджети, каквито са и голяма част от Балканите.
За България последиците ще бъдат предимно косвени, но осезаеми.
През последните години значителна част от експертизата, пилотните социални политики и
работата с уязвими групи се реализираха чрез международни програми и грантове.
В тази среда т.нар. грантови НПО в сферата на социалната политика и дейности разчитат именно
на финансиране и партньорства, свързани с агенции на ООН и международни донори, в
които САЩ играят ключова роля. Отслабването или прекратяването на тези финансови
потоци може да доведе до свиване на дейности в области като борба с бедността, раннодетско развитие, интеграция на малцинства и подкрепа за жени в риск – все теми, по които
грантовите НПО и управляващия вече 20 години партии, формиращи режима „Борисов“,
са особено привързани.
Това се случва в момент, когато България вече е изправена предсериозни демографски проблеми, задълбочаващи се социални неравенства и натиск върху социалната система именно поради усърдната работа на партиите от режима „Борисов“ и присъдружни им НПО. В същото време критиките към НПО сектора вероятно ще се засилят, тъй като международната легитимация и подкрепа за тези организации отслабва.
Политическият сигнал от Вашингтон е ясен – социалната политика се връща в
рамките на националния суверенитет, а международните стандарти губят част от тежестта
си.
Този преход няма да е плавен, започва от началото 2026 г. и ще продължи две години
до изчистване на юридическите казуси. В тази нова среда ролята на Европейската комисия
става решаваща като основен носител на досегашните, подчертано неуспешни социални
политики и финансиране.
За България, при условие, че режимът „Борисов“ успее да формира ново правителство след изборите тази година, това означава още по-голяма зависимост от механизмите на Европейската комисия и значително по-малко външна подкрепа отвъд ЕС.
Резултатът, които може да се предвиди е задълбочаване на бедността и нищетата, демографския срив и приток на икономическа миграция от трети страни.
