Дислексията засяга около 10% от световното население, а в България масов скрининг на дислексия и специфични нарушения на способността за учене не е правен от края на 70-те години на миналия век. Проблемите на децата с дислексия са свързани с трудности при четене, които се дължат на неврологични несъвършенства, при интелект развиващ се в норма.
Тъй като училищните резултати зависят от нивото на усвояване на четенето, писането и разбирането на количества и числа, децата с този тип нарушения нямат шанс да покажат в цялост своите знания и умения, освен ако текстовете на изпитните материали не са съобразени или адаптирани, за да се осигури равен старт.
Още повече, че въпреки защитената от Възраждане и внедрена от МОН промяна в Наредбата за приобщаващо образование, на децата с дислексия, дисграфия и дискалкулия все още не се позволява да ползват асистиращи технологии, за да достъпят текстовете от изпитите. Предлага им се конкретен шрифт, посочен в Наредба 11 за оценяването на учениците и удължено време и то само ако имат издаден от лекар документ, че са с тези нарушения.
С хилядите недиагностирани случаи никой не работи. Тази година учениците с двойки на зрелостните изпити по БЕЛ и по математика са като брой половината от явилите се, а част от тях може да са деца с дислексия и други недиагностицирани затруднения. Коментираме резултатите от НВО и ДЗИ със специалните педагози Александра Чолакова – експерт по приобщаващо образовани и д-р Полина Костадинова – дългогодишен университетски преподавател.
Именно такива са устройствата-четци, които бяха успешно внедрени в две варненски училища и за закупуването на нови 50 бройки от които Възраждане прокара одобрение на средства в комисията по бюджет и финанси в ОбС – Варна. По думите на Александра Чолакова, МОН не се съсредоточава върху решаване проблемите на децата с дислексия, като резултатите от матурите са достатъчно красноречиви. Вместо това се предлага отнемане на правото на родителите да вземат решение за това какъв профил или професия да изучават децата им след седми клас.
Екипите за подкрепа на личностното развитие ще решават. Така на два етапа се дискиминират едновременно и децата с дислексия, дисграфия и дискалкулия, и родителите им. В момента тече дело за дискриминация именно по такъв повод срещу МОН, заведено от родители на ученик с нарушение на способността за учене. Д-р Полина Костадинова допълва, че въпреки изтеклите 10 години от прилагането на ЗПУО, МОН не е извършило цялостна оценка на въздействието на основния образователен закон върху качеството на училищното образование. Изглежда, че МОН предпочитат да „аутсорсват“ към НПО с чуждестранно финансиране основните си отговорности: да създават и изпълняват стратегии за качествено образование за всички български деца. Такива НПО са Отворено общество – София, Америка за България и Заедно в час, подкрепени от Национална мрежа на децата, Амалипе и EuroChild. Всички тези организации имат съществен „принос“ към наличното законодателство в областта на образованието, от който днес виждаме резултатите. Експертите припомнят, че народният представител от Възраждане инж. Коста Стоянов внесе 10 предложения за изменение на ЗПУО в полза на качественото обучение на децата със СОП, включително дислексия, и за адаптиране на Нередна 11 за оценяването на учениците.
Припомняме, че министър Красимир Вълчев започна серия от срещи със заинтересованите от промените в ЗПУО страни (НПО и училища) и се надяваме, че няма да неглижира общността на родителите на учениците със специфични нарушения на способността за учене – дислексия, дисграфия, дискалкулия и др. Тъй като неглижирането е форма на дискриминация и насилие, а когато е институционално, то погубва потенциала на българските деца.
