През последните няколко дни имах шанса да се срещна и да обсъдя темата ИИ с професори, доценти, духовници и др.
Всички те изтъкват ползите, които получават, но срещат трудности при обсъждането на негативната страна на тази технология.
Безспорно рисковете са значителни и е време този дебат да получи своята гласност.
От материална гледна точка ИИ ускорява процесите и неоспоримо развива дигиталните технологии, но на каква цена и какво губим в средносрочен план, превръщайки се в консуматив на едно ново поколение разум?
Да, ние вече сме подвластни на една технология. Някога й служим с благородната жажда за знание, друг път се радваме, че ни осигурява по-бързи процеси, разплащания, комуникации, а в един трети план може би просто сме щастлив, че ИИ мисли вместо нас…
Да, ние служим на тази технология, защото срещу „удобствата“, които получаваме, й даваме достъп до световните бази данни от знание, култура, социални модели, история, психология, личен живот и най-вече съдействаме за нейното развитие в материален аспект – създават й се глобални центрове за бази данни, енергоносители и енергоизточници.
Всичко това се случва зад маската на преходни удобства и комфорт, които уж получаваме.
Създава се глобална зона за комфорт, която симулира усещането за неизбежност, незаменяемост и с невероятни темпове се превръща в тежка зависимост – глобална наркомания!
Всяка вредна зависимост уврежда зависимите, а тук залогът е човекът, който все по-бързо се превръща в стара технология.
„ИИ пести време?!“
Най-новата мантра е, че технологията пести време, но забележете, спестеното време в повечето случаи се насочва отново към нея чрез социалните мрежи, самоучители, онлайн покупки/разплащания/игри и мн. др.
ИИ – Време – ИИ“
Технологията ни дава време, което използва за развитие на себе си.
„ИИ ускорява процесите“
Технологията създава това усещане, само за да създаде още процеси, които да се наложи да оптимизира, разбира се отново в свой интерес.
ИИ – Скорост – ИИ“
„ИИ мисли вместо нас“
Най-притеснителното е, че технологията става пътеводна светлина на хора, които управляват маси от хора. Тя вече влияе върху техните решения, като с това пасивното й въздействие върху обществото е вече факт.
Ако професори, доценти и висши мениджъри са вече зависими от Алгоритми, какво да очакваме от хората, които те управляват?
Лошата новина е, че технологията вече изгражда цели човеко-независими сектори в стопанския живот, като постепенно има все по-малко нужда от хора.
Скоро ще са й необходими само глобална шепа техно-еничари, които да я обслужват и да осигуряват възпроизвеждането и.
Докато питаме за рецепти и се радваме, че програма ни отговаря, ние всъщност обучаваме противник, който превръща хората в технология с отпадаща необходимост.
Какво да правим?
Време е да се борим с глобалната наркомания, както с всяка зависимост, зараза или пандемия.
Народът ни доказа съвсем наскоро, че може да се изправи срещу глобални манипулации и да ги победи.
Духовността и християнските ценности са последната барикада.
С нами Бог!
