Десетки села в Добруджа бедстват от липсата на вода, но институциите вдигат рамене и мълчат оглушително.
През летния период нормалното налягане и водоподаване в селата от Североизточна България е само за няколко часа дневно, като през останалото време налягането е изключително слабо и клонящо към нула.
Как се очаква в такива условия нормалните хора да развиват земеделие, селско стопанство и дребно, семейно предприемачество?
„Добруджа се превръща в пустиня не толкова от липсата на валежи, колкото от безхаберието на институциите!“ – заяви инж. Константина Петрова.
Парадоксално, вместо държавата да превърне в приоритет борбата с безводието и най-вече загубите от над 70% от разбитата ВиК мрежа, България подарява водите си на Турция и Гърция, докато продължаваме да внасяме над 80% от храните си.
Добруджа е там, където добрите хора продължават с къртовски труд да оцеляват въпреки всичко и всичко!
