Диалектите са богатството на всеки език. А българският може да се похвали с пъстра палитра от говори, толкова различни един от друг, сякаш не са част от пределите на само една страна.
Основно езикът дели България на две части: източна и западна. Разделя ги т.нар. ятова гласна или казано с други думи: на изток ще чувате „бял“ и „мляко“, както и думи, в които „е“ преминава в „и“ (мек изговор на гласни, например „зилен“ вместо „зелен“), докато на запад ще ви очакват „бел“ и „млеко“, както и твърд изговор на гласни.
Източнобългарските говори обхващат местностите между Дунав, Черно море и Бяло море. Делят се на няколко основни групи:
Североизточни диалекти, в които влизат мизийски и балкански говори. Мизийските обхващат Източна Мизия и в тях добре съхранени са три диалекта: шуменски, съртски и гребенски. Тяхна отличителна черта е членната форма „о“ под ударение и „у“, когато не е ударена, откъдето идва името им о-диалект. Там например можете да чуете „вратò“ и „(х)лябу“. Балканските говори обхващат старопланинска и средногорска област. Те също имат няколко разновидности: централен балкански говор, котелско-еленско-дряновски говор, еркечки говор, пирдопски говор, панагюрски говор, тетевенски говор и подбалкански говор. По време на Възраждането от тези области произхождат някои от най-значимите писатели, които поставят основите на книжовния новобългарски език.
Югоизточните (рупски) говори са характерни за Северна и Южна Странджа, които днес са част от Турция, Маришката низина, Долна Тракия (която е част от Турция и Гърция), почти цяла Родопска област.
източник: https://iskamdaznam.com/kolko-dialekta-ima-v-ba-lgarskiya-ezik/
