През 2025 г. България получи първата партида от осемте нови многоцелеви изтребители F-16 Block 70, а последните машини по договора кацнаха в авиобаза Граф Игнатиево през декември. Това бележи край на дългогодишния процес по модернизация на Военновъздушните сили (ВВС). Въпреки физическото пристигане на самолетите, пълната оперативна готовност за мисии като Air Policing (охрана на въздушното пространство в рамките на НАТО) се очаква не по-рано от 2027-2028 г.
Министърът на отбраната Атанас Запрянов заяви през ноември 2025 г., че през 2028 г. F-16 могат да постигнат оперативна готовност за охрана на небето, като до тогава задачата ще се изпълнява предимно с остарелите МиГ-29. Възможност за частично участие има още през 2027 г., но окончателното решение зависи от командира на ВВС.
Основните причини за забавянето
1. Обучение на пилоти и технически персонал — Преходът от съветски МиГ-29 към американски F-16 изисква интензивно преквалифициране. Десетки български пилоти и инженери преминават курсове в САЩ, но пълното сертифициране и натрупването на достатъчен летателен опит отнема години. Първоначална оперативна готовност (Initial Operational Capability – IOC) се очаква по-рано, но пълната (Full Operational Capability – FOC) за бойни дежурства – чак към 2028 г.
2. Интеграция и сертификация на системите — Новите самолети преминават задълбочени технически и летателни тестове в България. Това включва проверка на авиониката, радарите APG-83, въоръжението и съвместимостта с НАТО системите. През 2025 г. част от машините бяха временно спрени от полети заради открити отклонения, които изискваха допълнителни ремонти и доставки на части.
3. Инфраструктура и логистика — Авиобаза Граф Игнатиево е в процес на модернизация – строят се нови хангари, защитени укрития и системи за поддръжка. Пълната логистична верига, включително резервни части и наземно оборудване, ще бъде готова едва след като пристигнат и вторите осем самолета (очаквани до 2027 г.), за да се формира пълна ескадрила от 16 машини.
4. Постепенно въвеждане в експлоатация — Дори след пристигането, първите полети са ограничени до тренировъчни мисии – опознаване на самолета, формиране на формации и тестове в българското въздушно пространство. Преходът към реални бойни дежурства изисква натрупване на стотици часове полети и пълна интеграция в НАТО командването.
Източник: brics.bg
