Докато за много семейства лятната ваканция е време за почивка и отдих, за други тя носи тревоги и напрежение – най-вече свързани с невъзможността да преместят децата си в по-близко или по-подходящо училище. В големите общини на страната се разгръща все по-абсурдна ситуация: училища се закриват заради „липса на ученици“, а същевременно родителите не могат да преместят детето си в училището до собствения си блок, защото „няма места“.
Пример за това е Варна, където функционира система на райониране при приема в първи клас. Веднъж записано в дадено училище, детето трудно може да бъде преместено дори при обективни обстоятелства – смяна на адрес, здравословни причини, тормоз или несъвместимост с учебната среда. Същевременно Министерството на образованието и науката (МОН) признава съществуването на сегрегационни процеси в някои големи градове, но с предложените промени в закона за предучилищното и училищното образование няма да успее да ги ограничи, прехвърляйки тази отговорност на кметовете. Ще се получи добре познатата игра „прехвърляне на топката на отговорността“ ,в която губещи са децата.
Особено тревожен е отказът на директори да приемат дори заявления от родители за преместване на деца в задължителна училищна възраст. Това противоречи на чл. 107 от Наредба №10 за организация на дейностите в училищното образование. Вместо това, администрацията директно отказва прием, често без каквото и да било регистриране на молбата – с мълчаливото съгласие на институциите. Така се стига до абсурди, при които деца, живеещи срещу самото училище, не могат да учат в него.
Понякога преместването се случва под административен натиск – например при наложена санкция. Няма никакви гаранции, че преместването ще бъде съобразено с интересите или с възможностите на ученика. Един фрапиращ случай от тази учебна година: ученик, изучаващ изкуства от първи клас, бе преместен в средата на втория срок на десети клас в професионална гимназия в паралелка с техническа специалност – решение, което на практика зачерква години обучение и натрупани компетенции.
Този административен произвол често се оправдава с „липса на места“. В действителност обаче, причината се крие в съзнателната политика на МОН и местните администрации да препълват предпочитаните училища, като същевременно маргинализират и тласкат към закриване учебни заведения в райони с по-малък прием. Във Варна тази политика е в ход поне от две години и вече дава резултати: три основни училища и две професионални гимназии са в системна изолация, а едно от основните училища е пръснато в две отдалечени една от друга сгради в града.
Докладът на Сметната палата от 2023 г. за периода 2019–2023 г. потвърждава тревожната тенденция – затворени училища в периферията и остър недостиг на места в основни училища в централните райони. Районирането, комбинирано с административното пренасочване на ученици, създава нова форма на сегрегация – тази по адрес и принадлежност към „удобни“ или „нежелани“ училища. Във Варна това вече не е изключение, а правило. Общинското ръководство бе запознато изрично с този наболял проблем още при встъпването му в длъжност, но вместо да предприеме действия, се скри от обществеността и не отговори на въпросите включително по време на т.н. „обществено“ обсъждане на бюджета на Варна за 2025г.
Ситуацията в гимназиалния етап е още по-проблемна. Профилирането и професионалната насоченост на паралелките правят преместването на практика невъзможно. Смяната на училище означава и смяна на изучаваните предмети, различен учебен план и често – загуба на цяла учебна година. Всичко това се случва на фона на постоянно намаляващия брой гимназии в общината.
Публичната политика на МОН не улеснява достъпа до качествено образование, а напротив – изгражда административни бариери, които създават нови неравенства. Родителите и децата се оказват безгласни участници в една система, ориентирана не към потребностите на ученика, а към „оптимизацията“ на системата.
През май и юли т.г. експертна група на ПП „Възраждане“ проведе срещи с началника на РУО – Варна относно отказите на директори да приемат заявления за преместване на ученици в начален етап на основно образование. Въпреки че темата бе повдигната на съвещания с директорите, много от тях продължават да отказват регистрация на заявленията, погазвайки правата на родителите и на учениците. Така се създава порочен модел, в който правото на свободен достъп до образование се поставя под въпрос.
Сметната палата още през 2023 г. заключи категорично: „През одитирания период не са създадени всички необходими предпоставки за ефективно управление на процеса по осигуряване на качеството на училищното образование.“ Проблемът не е само в демографията, а в липсата на воля за реално управление и защита на образователните права. Всичко това е ясно видимо на местно ниво, където в училищни сгради, строени по проект за 800-900 ученици, биват наблъсквани с десетилетия по над 2000.
Според Наредба №7 за определяне на броя на паралелките и броя на учениците, максималният допустим брой ученици в паралелка в начален етап е 22, с възможност за до 28 при определени условия. В прогимназиален и гимназиален етап допустимият максимум е 26 ученици, с възможност за увеличение до 29 с разрешение от МОН. И все пак – във Варна има училища, които не могат да формират дори минимален прием, защото системата ги е изтикала извън интереса на родителите чрез райониране и липса на подкрепа.
Проблемът с преместването на ученици не е логистичен – той е политически. Той е резултат от политика, която затваря училища, неглижира гласа на родителите и бетонира неравенството още в началото на образователния път.
д-р Полина Ставрева-Костадинова
