Окръжният съд в Търговище излезе с изключително остро и показателно решение по казус с 17-
годишния Живко С., който разкрива дълбоки проблеми в работата на социалните институции и
механичното прилагане на мерки „по шаблон“, вместо реална защита на най-добрия интерес на
детето. Припомняме, че преди две седмици Възраждане – Варна проведе пресконференция с
участието на майката Биляна Б. , чиито деца са обсебени от социалните служби във Варна и
Шумен. Майката се обърна към обществото за подкрепа, понеже вече 14 месеца не е виждала
малкото си дете, а голямото е било натикано в кризисен център, вместо да е при нея или при баба
си. Въпреки, че мярката му за закрила е изтекла още на 12.06.2025 г. и оттогава детето живее при
баба си, се води все още в кризисния център!
Бягство от бащиния дом и институционален автопилот
През август 2024 г. малолетното тогава момче напуска дома на баща си във Варна и търси
убежище при баба си в Шумен. Момчето заявява пред полиция и социални служби, че е
подложено на системен физически и психически тормоз от баща си – обиди, натиск, страх,
постоянни скандали. Вместо обаче първата и задължителна по закон стъпка – настаняване при
близък роднина, социалните служби в Шумен избират най-драстичната мярка: кризисен център.
Социалните работници М. Ангелова и Д. Янкова по давлението на своя директор от ДСП- Шумен Г.
Миланов, в нарушение с всички закони пропускат да осигурят правна защита на младежа. Без
анализ. Без мотиви. Без реален избор за детето. На по-късен етап под влиянието на директорката
на РДСП-Шумен М. Драгнева на момчето е предложено и приемни семейство- при живи и
напълно готови да полагат грижи майка, баба и леля!
Съдът: „решенията на ДСП-Шумен са погрешни“
В решението си въззивният състав не отрича, че детето е било в риск. Напротив – съдът
категорично приема, че спрямо Живко е упражнявано психическо насилие от бащата, което е
довело до страх, отчуждение и бягство от дома. Това е потвърдено и с влязло в сила решение по
Закона за защита от домашно насилие.
Критиката обаче е насочена право в сърцето на социалната система:
защо, при наличие на грижовна баба, подходящи битови условия и ясно изразена воля на детето,
социалните служби директно го изпращат в кризисен център?
В нито един социален доклад няма аргументи защо е прескочена мярката „настаняване при
роднини“. Нито дума. Нито мотив. Нито обяснение.
Най-сериозният пропуск: детето е оставено без защита
Още по-тревожно е друго – в най-критичния момент Живко не е получил правна помощ. При
очевиден конфликт между него и родителя, който упражнява родителските права, законът
задължава институциите да осигурят особен представител. Това не е направено – нито от
социалните служби, нито от Районния съд – Шумен.
Съдът в Търговище нарича това съществено процесуално нарушение, което само по себе си
компрометира цялата процедура.
Социални доклади с пристрастие и психологизиране „по калъп“
В решението си съдът отправя и необичайно директна критика към съдържанието на социалните
доклади – особено този за бабата. Докладът навлиза в излишни лични подробности, прави
психологически оценки без ясна методика и на практика прехвърля отговорността за конфликта
върху бабата, докато напълно омаловажава агресивното поведение на бащата.
Фактът, че една жена – педагог с дългогодишен опит – е загубила доверие в институциите, не е
причина да ѝ се откаже грижата за внука ѝ. Напротив – съдът ясно посочва, че това недоверие е
резултат от начина, по който самите институции са действали.
Краят на кризисния център – и закъснялата справедливост
В крайна сметка Окръжният съд отменя решението за настаняване в кризисен център и
постановява Живко да бъде настанен при баба си до навършване на пълнолетие. Това е правилно
решение – но идва късно, след месеци на институционално лутане, страх и несигурност за едно
дете.
Въпросите, които остават
Този случай не е изолиран. Той поставя болезнени въпроси:
Има ли корупция в този ужасяващ случай?
Защо кризисният център продължава да е „универсалното решение“?
Защо волята на почти пълнолетно дете се игнорира?
Защо социалните служби не мотивират най-тежките си решения?
И най-важното – кого защитават институциите: децата или собственото си удобство?
