Вчера беше варненското футболно дерби.
Имам досег до различни видове спорт, а и съм се състезавал доста, та всяко спортно събитие ми е празник.
Атмосферата беше чудна до момента, в който мачът почна и спортът свърши.
Почитателите /т.н. фенове/ се фокусираха основно да хулят другия, вместо да подкрепят своите?
Цел на живота им беше да развяват средни пръсти повече, отколкото да ръкопляскат?
Кому е нужна тази злоба и защо хора от един град и от една държава осмислят два свои часа в хули и псувни, вместо в подкрепа и окуражаване на своите?
Един баща беше довел малките си дъщери. Децата „научиха“ много, гледаха уплашено и навярно повече няма да стъпят на стадиона.
Един ревна на противниковия играч „Еййй, нег@ъър!“… и друг скочи, като ужилен… „Недей, не така, ще ни глобят!“… и заедно продължиха с нормалното и явно приемливо „пеехаси“, „@урви..“, „мърши“, „майки“, „бащи“ и какво ли още не… Хулите по полицаи си бяха, само ей така за разнообразие.
Защо?
Не, че им се бъркам на хората как да си осмислят футболната драма и личните комплекси, ама във всеки нормален спорт опонентите се уважават преди и най-вече след състезанието.
Победителите и победените се поздравяват.
Навсякъде има емоция и спортна злоба, но не и злоба превърната в спорт…, не и спорт овладян от чалга, която се възпроизвежда всеобхватно и която унищожава десетилетни спортни традиции.
Спортната комерсиална чалга направи футбола роб на хазарта, което сведе детските школи до безплодни касички, а представителните отбори превърна в трибуна за чужденци.
Докато чалгата извира от БФС до агитките, САЩ 94 ще си остане свиден спомен.
Футболът има крайна необходимост от промяна на философията по трибуните, на терена и възраждане на чистите човешки, спортни и културни ценности.
След края на състезанията всички са победители, защото заедно създават традиции, създават силен национален отбор, европейски, световни и олимпийски медали.
Спортът създава приятели, не врагове!
автор: Георги Георгиев
