Малко известна е историята на това закътано в Рила езеро.
Трудно достъпно и без никакви пътеки и маршрути , то бива посещавано буквално от едва няколко души годишно.
Йозола е циркусно езеро в Централния дял на Рила, в басейна на река Леви Искър. Разположено е на 2139 m н.в. Района около него е обрасъл с клек и достигането до него е изключително затруднено.
Бях чел за него, но нямах идея как да го достигнем, до момента в който не разговарях с Вихър Златанов – Голям турист, светла му памет.
Впоследствие попаднах и на част от разказа на писателя Асен Христофоров, където той описва събитията от 1930-та година :
„…Това е една тъжна история, свързана с построяването на водноелектрическата централа под клисурата на Леви Искър, с обявяването на част от някогашната Пашаница за охранителна вододайна зона и с последвалото подпалване на горите в Йозола като акт на отмъщение от страна на искровци за обсебването на горите и пашата им от стотиците хиляди столичани. Защото цялата клисура на Леви Искър бе станала недостъпна за овцете, а покрай нея и южния скат на Тънкия рид, поделен между говедарчани и малоцърковци, и обширните поляни край двата последни притока на реката. С пасбищата бяха отнети и горите на малоцърковци.
Подареният гатер не трогна бившите сръбскоселци. Не се трогнаха и говедарчани от безплатната електрическа светлина, която заля домовете им подир 1930 година, когато започна да действува водната централа край Мала Църква. Искровете светнаха и енергията се заплащаше от столичани. Вместо газеничета в кошарите блестяха електрически крушки, ала с ограничаването на пашата трябваше да се съкрати и овчето стадо. Тъкмо това предизвика негодуванието на селяните. И една нощ горите в Йозола пламнаха, подпалени на много места от незнайни злосторници. Те пламнаха и горяха няколко седмици…
Цялото население на Искровете бе вдигнато на крак, за да гаси пожара. Надойдоха и хиляди войници от Самоков и Дупница. Ала стройните смърчове в китните гори на Йозола горяха като факли и вятърът прехвърляше пламъците от един рид към друг. Гореше и тревата край дънерите на дърветата. Огромен черен облак бе легнал над цяла Рила, въздухът бе станал душен и в Искровете, и в Самоков, та дори и в далечната Дупница, а огненото сияние в небето личеше и от Банско, и от Ихтиманско поле. Дни наред раздвижените въздушни маси посипваха с пепел керемидите на околните градове. Тъй изгоря гиздавата Йозола. Езерото под върха остана да зее като сляпо око, сякаш изтърбушено сред безкрайната гробница от черни недогорели смърчове.
Опожаряването на Йозола бе едно отчайващо, позорно дело на безпросветни хора. Такива бяха искровци, и не по своя вина…“
Асен Христофоров, „Искровете“.
Всичко това провокира желание да го посетим 95 години по-късно и да видим как се е отразил чудовищния пожар, след толкова много време.
Видно е, че след пожара горите от смърч не са успели да се възстановят. Около езерото, така и към всички съседни върхове /връх Свети Дух, връх Пчелино и още няколко безименни върха/ районът е обрасъл с непреодолим клек.
На практика езерото се е превърнало в непревземаема за туристите крепост , като единствения шанс е да се слезе от края на Погледешкия рид е по изключително стръмен и опасен улей , както и по огромни подвижни каменни езици , които излизат в южния край на езерото.
Все пак ползвайки всичката събрана информация ние успяхме да достигнем до самото езеро, макар и с големи затруднения и места изпълнени с рискови участъци.
За мене случката с Йозола от 1930-та , ясно показва , че когато нашия народ не е единен , лесно може да унищожи нещо , което после не може да бъде възстановено.
Така че нека Йозола да ни накара да се замислим , дали вечно трябва да сме разделени и да се караме и до какво води всичко това.
Благодаря на всички участници в прехода!
Янчо Василев, Георги Симеонов, Денислав Тодоров, Дилян Григоров.
Евгений Балев
