При наличие на съдебно решение за режим за лични контакти отдел „Закрила на детето“-Варна ограничава правото на дете да вижда майка си? Защо?
Въпреки множеството предприети действия от майката, се оказва, че бащата е над закона и институциите? Как е възможно това в прововата, демократична държава България? Разбира се с помощта на „демократичнен“ отказ на Отдел „Закрила на детето“ във Варна да съдейства.
Вместо да защити правото на майката на контакт с детето, Отделът „Закрила на детето“ – Варна мълчаливо подкрепя бащата като комуникира с него пряко по телефон и лично, а към майката изпраща официални писма, с които ѝ казва, че социалните работници са си свършили перфектно работата.
Майката многократно подава сигнали до дирекция „Социално подпомагане“, началството на Отдела, но среща стена от безразличие.
Детето често боледува, а тя научава за това след време и случайно.
Социалните работнички от Отдела за закрила отказват да съдействат, като обвиняват майката, че търси подкрепа от Възраждане, които единствено са застанали в подкрепа на детето да получи майчини грижи, за да расте здраво и щастливо.
Нито една институция не контролира спазването на съдебните решения.
Майката се чувства безпомощна, изолирана и наказана за това, че иска да бъде родител. Всяко дете има нужда от майка.
Това не е първият случай на институционално бездействие в този отдел.
Голямото дете от същото семейство избягава от дома на бащата поради системно насилие и е било настанено за 6 месеца в кризисен център, вместо при майка си или баба си, по настояване на бащата. Т. е. нима Отделите във Варна и Шумен изпулняват каквото бащата настоява? И провериха ли споделеното от детето, че е подложено на системен тормоз? Никой не предприема действия.
Сякаш сигурността на децата е по-маловажна от удобството на институциите.
Майката се бори сама срещу стена от мълчание, бюрокрация и институционална защита на насилника.
Това поведение поставя под съмнение целта на социалната закрила.
Когато „Закрила на детето“ отказва да защити дете и майка, чия закрила всъщност представлява? Нужни са отговорност и действия – не още една тиха трагедия.
Припомняме, че Възраждане – Варна вече успя да помогне на няколко деца да се върнат при своите семейства. Време е и този случай да не остане поредният пример на институционален произвол.
